Кълнове от пшеница с ябълки и мед

Пшеничните кълнове са познати от хилядолетия като пълноценна и здравословна храна. Сама по себе си пшеницата е благодатна зърнена култура – има високо съдържание на витамини В1, фолиева киселина и ниацин (витамин PP, В3), фосфор, магнезий и хранителни влакнини. Източник на пантотенова киселина (витамин В5), желязо и цинк. Тя е един от най-важните натурални източници на витамин Е, чийто съдържание се увеличава около три пъти в процеса на покълването.

Кълновете са уникални с това, че са жива, пълноценна храна, при това с ниска енергийна стойност. Пшеничните кълнове са богати на ензими (антиоксидантни, храносмилателни и др.), хлорофил, лесноусвоими белтъци, въглехидрати и мазнини, витамини, минерали, хранителни влакнини. В сравнение със зеленчуците те имат 20-25 пъти по-високо съдържание на белтъци и други хранителни вещества.

Благодарение на високото съдържание на много полезни съставки с прочистващи, възстановяващи и защитни свойства пшеничните кълнове оказват благотворно влияние върху човека. Наред с пресните плодове, зеленчуци и сокове, те забавят процесите на стареене и в този смисъл имат подмладяващо действие. Като жива храна, покълналите семена ни даряват с енергия, необходима за възстановяването и поддържането на едно добро здравословно състояние.

Приложение: Пшеничните кълнове могат да се консумират самостоятелно, с плодове, плодови сокове, ядки, зеленчукови сокове, в салати, сандвичи, с намазани препечени филийки хляб. От тях може да се приготви сок, пшенично мляко, квас, вкусен пълнозърнест хляб, пица и др.

Повече кълнове в менюто, по-лесно отслабване. Покълналите зърна са лесноусвоими, с голямо съдържание на фибри и хранителни вещества. Диетата, богата на кълнове, пресни плодове и зеленчуци, е най-полезна за организма. Въпреки че всички са много здравословни, кълновете имат различни хранителни качества и свойства:

Житни кълнове – богати са на витамини от групата В, С и особено на витамин Е, на лесноусвоими калций, фосфор и магнезий. Характерно за тях е, че проявяват полезните си хранителни качества при редовна консумация. В началото се отразяват благоприятно на кожата и косата, а при продължителна употреба настъпва цялостно прочистване на организма. Мастноразтворимият витамин Е проявява най-добрите си свойства в течна среда. Затова яжте кълновете от пшеница в салати, подправени със зехтин или олио.
Соеви кълнове – в източните култури отдавна са оценени здравословните им качества. Те са много нискокалорични, подсилват имунната система и се борят срещу стреса. Богати са на мазнини, протеини, минерали (предимно калций и желязо) и витамини (А, С, В1 и В2).
Ленени кълнове – благодарение на лененото масло, което съдържат, ускоряват храносмилането и регулират дейността на стомашно-чревния тракт. Голямото съдържание на калций ги прави особено полезни за бременни жени, деца в период на интензивен растеж и активно занимаващи се с фитнес. Ленените кълнове намаляват нивото на холестерола и предпазват от сърдечносъдови заболявания.
Кълнове от леща – истинско богатство за жените в менопауза, защото стимулират образуването на женски хормони. Протеините и желязото, които съдържат, помагат при лесна уморяемост и при анемия. Снабдяват организма с голямо количество каротин, от който се синтезира витамин В. В кълновете от леща има и витамин РР, който подпомага клетъчните процеси.
Бобови кълнове – подсилват имунната система, тъй като са богати на натурални белтъчини, витамините А, С, Н и от групата В, и микроелементи (желязо, силиций, бор).Понижават нивото на кръвната захар в кръвта, имат диуретично и антимикробно действие.
Грахови кълнове – съдържат витамини от групата В, белтъчини и аминокиселини.Благодарение на голямото количество целулоза в тях, понижават нивото на холестерола и предпазват от сърдечносъдови заболявания. Повишават тонуса и зареждат организма с енергия.
Слънчогледови кълнове – богати са на протеини, аминокиселини и минерали – калций, желязо, магнезий, фосфор, цинк и други. Забавят процесите на стареене в организма, предпазват от чернодробни и сърдечносъдови заболявания.
Кълнове от люцерна – съдържат голямо количество витамини (А, С, D, Е, К и от групата В), минерали (калций, фосфор, магнезий, мед, желязо и др.), протеини и фибри. Идеални са за салати.
Как се отглеждат кълнове в домашни условия?
Въпреки че в повечето супермаркети се продават “готови” кълнове, може да си купите семена и да ги отгледате вкъщи. За целта измийте внимателно 100-200 г зърна по избор и ги поставете в широк емайлиран съд. Залейте ги с хладка вода, така че да остане на нивото на горния слой зърна, без да ги покрива напълно. Покрийте семената с влажна марля и ги оставете за половин денонощие. След това отново измийте зърната и ги залейте с вода за още 12 часа. Вече са готови за консумация, но ако не изядете цялото количество може да ги съхраните в хладилник. За да се запазят ценните им свойства не бива да ги консумирате повече от 2-3 дни. По същата причина не ги подлагайте на топлинна обработка, а ги яжте “пресни”.
Източник: Розали

Ще познаете готовите покълнали зърна лесно. Всички те имат малки бели крехки кълнчета на върховете си. Няма смисъл да оставяте кълновете да порастват повече. Енергийната и хранителна стойност ще е същата. Сипете подходящо количество за една порция в предпочитан от вас съд - купичка, чиния или чаша. Прибавете по Ваше желание чист печелен мед и нарязана ябълка. Вашата нова полезна диетична закуска. Кълновете (на житото, люцерната, граха, соята и др.) могат да се използват като храна, лекарство и универсално тонизиращо средство. Ако страдате от преумора, синузит или язва – хлорофилът, който се съдържа в житните кълнове например може да помогне изключително много в борбата с тези болести. Като най-ценна съставка се определят ензимите. Цитохромоксидазата е антиоксидант, който е необходим за дишането на клетките, липазата разлага мазнините в организма, протеазата притежава способността да преработва белтъчините, амилазата въздейства върху скорбялата, каталазата ускорява процесите на разлагане на водородните окиси на водата и кислорода в кръвта и тъканите на организма, пероксидазата съдейства за тези процеси на клетъчно ниво, трансхидрогеназата е необходима за поддържане на тонуса на сърдечния мускул. Особено важна роля играе и супероксиддисмутазата – ензим, който се бори срещу остаряването на организма. Той неутрализира токсичните вещества в клетките, образуващи се в процесите на метаболизма. Кълновете съдържат и много влакна (фибри), които са отлично средство при различни нарушения функциите на червата. Поради високото съдържание на витамин Е, кълновете са полезни и при проблеми с половата система. Кълновете се отглеждат на стайна температура. Най-добре е да се използва изворна вода за заливане. Един от най-лесните начини за отглеждане на кълнове е с помощта на дълбока чиния или по-плитка паничка. Зърната предварително се измиват добре и се слагат на дъното на съда. Слоят не трябва да е по-голям от 2 см (имайте предвид, че люцерната например повишава обема си доста, докато житото почти не). Заливат се с хладка вода, като нивото не трябва да надвишава нивото на житото (граха, соята и пр). Семената може да се покрият с влажна марля. След 10 – 12 часа водата се изцежда, зърната се измиват добре и отново се заливат с вода за още 12 часа, след което са готови за консумация. Порасналите кълнове не трябва да са над един милиметър, защото колкото повече порастват, толкова повече полезни свойства губят. Ако не успеете да използвате цялото количество готови кълнове, можете да ги съхранявате в хладилник. Преди това обаче сложете зърната в по-дълбок съд и ги залейте със студена вода – нивото не трябва да е над един сантиметър над зърната. По този начин свойствата на кълновете се запазват и може да ги консумирате в рамките на два, три дни.  Източник: ХамХум